Въоръжени сили на Грузия
| Въоръжени сили на Грузия | |
| საქართველოს შეიარაღებული ძალები | |
| Видове ВС | |
|---|---|
| Сухопътни войски Военноморски сили Военновъздушни сили Брегова охрана | |
| Личен състав | |
| Редовни | 32 650 |
| Мобилизационна възможност | мъже на възраст 120 000 |
| Годишен призив | мъже: 7976 (2002 г.) |
| Призивна възраст | 18 години |
| Финанси | |
| Бюджет | $1,2 млрд. (2008 г.)[1] |
| Процент от БВП | 15% (2007) |
| Чуждестранни доставчици |  САЩ Полша Германия Чехия Украйна Турция Израел |
| История | |
| Основаване | в началото на 1990 година |
| Въоръжени сили на Грузия в Общомедия | |
Въоръжените сили на Грузия (на грузински: საქართველოს შეიარაღებული ძალები) включват:
Гражданското ръководство на Въоръжените сили се осъществява от Министерството на отбраната на Република Грузия.
Данните за въоръжението, изброено по-долу в статията, са от преди Руско-грузинска война през 2008 година.
Основни показатели[редактиране | редактиране на кода]
Въоръжените сили на Грузия наброяват около 32 650 войника. От тях 18 993 се числят към пехотата, 2091 към военновъздушните сили, 1350 към флота и 9196 обслужващ пресонал. Ядрото на грузинската армия е съставено от професионални войници. В Грузия за отбиване на военна служба се привикват всички мъже, навършили 18 години. Службата трае 24 месеца. Активният запас наброява 120 000 души.
От 1994 г. Грузия взима участие в съвместни учения с НАТО по програмата Партньорство за мир. От 2004 г. като подготовка за бъщето членство в евроатлантическите структури се пристъпва с бързи темпове към модернизация на въоръжените сили по натовски стандарти[2]. През 2006 г. бюджетът, с който разполага грузинската армия, е 139 милиона лари ($ 78 милиона долара), за сравнение през 2003 г. той все още е бил 87 милиона лари ($ 24 милиона долара)[3].
САЩ подпомагат грузинската армия от 1997 година чрез програмата Foreign Military Financing (FMF). Между 1997 и 2005 година Грузия е била подпомогната с над $ 79 390 000 долара. От 2002 до 2004 в рамките на програмата Georgia Train and Equip Program (GTEP) се провеждат няколко взаимнни учения (Immediate Response) с натовски войски и обучение на грузински войници от американски и германски инструктори за борбата срещу тероризма и подготовка за международни хуманитарни мисии[4].
През 2002 година Грузия, Турция и САЩ сключват споразумение за обучение на грузински войници. Според споразумението грузински пилоти имат прамото са водят учебни полети над Турция. С Израел Грузия сключва няколко договорености, между които модернизацията на грузинските Су-25 и закупуването на автомати Tavor TAR-21 израелско производство, както и безпилотни самолети Хермес 450. Допълнително армията е оборудвана с немските G36 и американските М4A1 автомати.
От април 2005 година чрез програмата Georgia Sustainment and Stability Operations Program (GSSOP) околко 14 000 войника са подготвени заедно с американски инструктори за мисии в Ирак и мултинационални миротворчески мисии. До август 2008 около 2500 грузински войника от 33 грузинска бригада са разположени под командването на САЩ в Ирак. Заедно с Германия са изпратени околко 200 войника в Косово, който са под командването на Бундесвера. Допълнително Грузия участва със свои войници и в международната коалиция в Афганистан.
Структура[редактиране | редактиране на кода]
Структура на Сухопътните войски[редактиране | редактиране на кода]
- Общ персонал: 26 739
- Офицери: 2215
- Първа пехотна бригада, Гори
- Втора пехотна бригада, Сенаки
- Трета пехотна бригада, Кутаиси
- Четвърта пехотна бригада, Вазиани
- Пета пехотна бригада, Хелвачаури
- Първа артилерийска бригада, Гори
- Военно-инженерна бригада, Гори
- Лек пехотен батальон, Атлия
- Танков батальон, Гори
- Противовъздушен батальон, Кутаиси
- Свързочен батальон, Сагурамо
- Технически разузнавателен батальон, Кобулети
- Жандармерийски батальон, Тбилиси
- Медицински батальон, Сагурамо
Структура на ВВС[редактиране | редактиране на кода]
- Общ персонал: +1000
- Изтребителна и щурмова база, Вазиани
- Военновъздушна база към летището на Тбилиси
- Вертолетна база
- Вертолетно-транспортна база
- Радарна разузнавателна част
- Радиоразузнавателна част
- БЛА ескадрон
- Въздушно-тренировъчен център
- Парашутно-тренировъчен ескадрон
- Първа зенитно-отбранителна база
- Втора зенитно-отбранителна база
Структура на ВМС[редактиране | редактиране на кода]
Въоръжаване[редактиране | редактиране на кода]
През последните някоко години се наблюдава увеличаване на бюджета и закупуване на нова техника. Американският анализатор Уилиам Хартънг твърди, че администрацията на президента Буш въоръжава Грузия заради икономически интереси, свързани с петрола.[5]
Също така Грузия снабдява армията си с множество разнообразни офанзивни оръжия.
Сред тях:
- 4 RM-70 (вариант на БМ-21) от Чехия през 2003 г.[6]
- 450 ПТУР Фагот и Конкурс от България, доставени на Грузия през 2006 г.[7]
- 758 ПТУР 9К114 Щурм от Казахстан през 2006 г.[8]
- 30 гаубици Д-30 от Чехия през 2006, 12 през 2001 г.[9]
- 12 щурмовика Су-25К от Чехия през 2003 г.[10]
- 12 тежки артилерийски установки 2С3 Акация от Украйна, 6 през 2004 и 6 през 2005 г.[11]
- 7 вертолета Ми-24 от Украйна през 2005, 1 от Узбекистан през 2004 г.[12]
- 1 зенитно-ракетен комплекс Оса-АКМ от Украйна през 2006 г.[13]
- 1 зенитно-ракетен комплекс Бук-М1 от Украйна през 2007 г.[14]
- зенитно-ракетни комплекси С-200, тайно закупени от Украйна през 2007 г., използвани са за свалянето на руски бомбардировач Ту-22М.[15]
- 30 модифицирани 72-мм ПЗРК Гром + 100 ракети за тях от Полша през 2007 г.[16]
- Десетки безпилотни самолети Хермес 450 на компанията Елбит, от Израел.
Сухопътни войски[редактиране | редактиране на кода]
Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]
По време на Руско-грузинска война през 2008 година Русия пленява на грузинска територия и отвежда над 100 произведени главно в Украйна грузински бронирани машини, между които 65 танка, както и артилерия чешко производство и американски бронирани машини[17][18].
- T-72 – най-малко 82 според публикувани данни на ББС[19], според други източници 160 (закупени в периода 2005 – 2007)[20]
- Т-55 – 110
- БМП/БТР
- БМП-1 – 80
- БМП-2 – 58 (от тях 52 закупени от Украйна в периода 2004 – 2005)[21]
- БТР-80 – най-малко 33 (закупени в периода 2004 – 2005 от Украйна)[22]
- МТ-ЛБ – 64
- Отокар Кобра – 100
- Теглена артилерия
- 2А36 Гиацинт-Б – 12
- 2А65 Мста-Б – 18
- Д-30 – 100
- Самоходна артилерия
- 2С7 Пион – 1
- 2С19 Мста – 3
- 2С3 Акация – 13
- VZ 77 Dana – 24
- Залпови ракетни системи
- Миномети
- Автомати и карабини
- M4A3 (Colt RO977) – 4000[23]
- G36K – специални части
- АК-47
- АК-74
- АКС-74у
- Tavor TAR-21 – специални части
- Картечници
- Снайперови пушки
- СВД
- R-700
- Застава М93 – тежък 12,7 мм снакпер
- Barrett M82 – 20[24]
Военновъздушни сили[редактиране | редактиране на кода]
Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]
Военноморски флот[редактиране | редактиране на кода]
Брегова охрана[редактиране | редактиране на кода]
Основната База на грузинската Брегова охрана е град Поти. Тя разполагаше до август 2008 с няколко кораба, повечето закупени на втора ръка от западно-европейски държави. Сред тях бяха миненосецът „Тбилиси“ (бивше украинско У150 Конотоп и бивше съветско название Р-15), закупен от Украйна и патрулиращ кораб Аиети (пуснат през 1960 година като миненосец „Минден“/Minenjagdboot „Minden“, през 1998 година преустроен) закупен през 1998 година от Германия.
По време на Руско-грузинската война от 2008 година над седем акостирали кораба, сред които корабите Аиети и Диоскуриа са потопени от руски войскови части в ареала на пристанището в Поти[25][26]. Допълнително е потопен един кораб от руския черноморски флот.
Знамена[редактиране | редактиране на кода]
Знамената на различните въоръжени сили на Грузия от 2004 с[27]:
-
Знаме на Пехотата -
Знаме на Флота -
Знаме на ВВС -
Знаме на националната гаврдия -
Емблема на Главнокомандващ -
Емблема на военния министър
.svg)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Увеличение на военния бюджет
- ↑ Winfried Schneider-Deters, Peret W. Schulze, Heinz Timmermann: Die Eurpäische Union, Russland und Eurasien. Dei Rückkehr der Geopolitik (в превод Европейския съюз, Русия и Евроазия. Завръщането на геополитиката), Berliner Wissenschafts-Verlag, Берлин, 2008 ISBN 978-9-8305-1466-4
- ↑ Оръжия, безпилотни самолети, Танкове: Кой подкрепя Грузия?
- ↑ Georgia Train and Equip program (GTEP), 23.08.2008
- ↑ Грузия: Преди войната, архив на оригинала от 22 август 2008, https://web.archive.org/web/20080822051251/http://www.commondreams.org/archive/2008/08/15/10998/, посетен на 23 август 2008
- ↑ www.deagel.com
- ↑ www.deagel.com
- ↑ www.deagel.com
- ↑ Д-30
- ↑ www.deagel.com
- ↑ www.deagel.com
- ↑ www.deagel.com
- ↑ www.deagel.com
- ↑ www.deagel.com
- ↑ Грузинската атака над Южна Осетия
- ↑ www.deagel.com
- ↑ Русия няма да остави нито един патрон на Грузия dariknews.bg 20.08.2008
- ↑ news.yahoo.com
- ↑ BBC NEWS | Europe | Georgia 'pulls out of S Ossetia', 21.08.2008. статия от 11 август 2008.
- ↑ www.deagel.com, 24 август 2008
- ↑ www.deagel.com
- ↑ www.deagel.com
- ↑ United Nations Register of Conventional Arms[неработеща препратка]
- ↑ United Nations Register of Conventional Arms[неработеща препратка]
- ↑ Взривената гордост на Поти (от немски Der gesprengte Stolz von Poti) франкфуртер алгемайне цайтунг.нет; снимка на взивен кораб на грузинската брегова охрана, акостирал в пристанището, видяни на 24.08.2008
- ↑ Russian forces sink Georgian ships, aljazeera.net, 24.08.2008; снимка на миноносеца Тбилиси в пламъци, 24.08.2008
- ↑ Flags Of The World: Грузински бойни знамена, 2004
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Официална уеб-страница на грузинското министерство на отбраната
- ((en)) Официална уеб-страница на грузинската национална гвардия Архив на оригинала от 2011-12-09 в Wayback Machine.
- ((en)) Ministry of Defense of Georgia: The Strategic Defence Review 2007. Архив на оригинала от 2012-12-07 в Wayback Machine. mod.gov.ge. Посетен на 7. май 2008.
.svg)
